Сянката на нова финансова криза надвисва над световната икономика
Сянката на следващата финансова криза надвисва над световната икономика.
Централните банки сътвориха колосален балон, който всеки миг може да се спука. Ръководителите им излизат в ролята на спасители, стараят се да внушават честност към варварския метод, с който ръководят финансовата система. Всъщност това, което вършат е опустошаващото влияние посредством непрекъснатото отпечатване на пари, наричано лицемерно „ количествени облекчения “. Названието се трансформира в алхимическа формула, която трябваше да докара до бъдещо преуспяване. На времето бащата на конвейрното произвеждане Хенри Форд призна: „ За наш шанс жителите не схващат същността на банковата и валутна система. Защото когато я схванат, ще ни изправят на стената. “, написа Васил Сивов за 24may.bg
Господа банкерите са толкоз уверени във владеенето на обстановката, че при положение на крах заменят количествените облекчения с количествени ограничавания. И по този начин казанът на вещицата продължава да пръска своето зловоние. Световната икономика буксува даже при нулеви и негативни лихви. Зад всеки $, паунд или евро приръст на Брутният вътрешен продукт стоят по няколко $, евро, паунд и други валути отпуснати заеми. Последствията от възможни количествени ограничавания? Все едно отнемаш питието на продължителен пияч, който с цел да не почине от препиване, умира от махмурлук. Световната икономика продължава да се разрушава както при количествени облекчения, по този начин и при количествени ограничавания. Защото към печатането на пари от централните банки се прибавя раздуването на заемите от комерсиалните банки и други финансови институции. Те десетки пъти мултиплицират получените от тях депозити и личен капитал. И сложният път един път вечно да се научи този горчив урок е да се преживее спукването на чудовищния балон, в който се крият парични отговорности на стойност 250 трилиона $. И с цел да отсрочат спукването централните банки не престават да го надуват, пълнейки го с нови дългове наред с преоценените активи и подправени гаранции от банкери и политици за достоверност.
Дълговият гърмеж обгръща освен американската икономика, само че и всички страни със лични централни банки, печатащи пари. Кошмарното му раздуване от 1999 година до момента е в троен размер от 80 на над 240 трилиона $. Със спукването на балона акции, облигации и всевъзможни финансови активи могат да изгубят от 75 до 95% от сегашната стойност. Заплашва ни най-голямото финансово злополучие в историята на човечеството. Допълнителното отпечатване на пари под формата на количествени облекчения ще има нулев резултат – мимолетна хиперинфлация.
Участници сме във финансовата покруса на стомашно-чревната цивилизация като опитни мишки в световен паричен опит. Централните банки попаднаха в клопката, който сами си устроиха. Отприщените с количествените ограничавания потоци пари не доведоха до основаване на действително благосъстояние – увеличение на индустриални мощности и богатства, а до гигантско раздуване на финансовите активи, вследствие на което имущественото неравноправие доближи невиждани нива без исторически аналог. Греховете на централните банки включват трилиони долари от вложителите и раздадени на финансови спекуланти, пропаднали пенсионни фондове и очаквания за обезпечени старини, рекордни суми на дълга във всяко ъгълче на световната икономика и все по-непосилна прехрана на живота за всички отвън златния милиард.
Цените на финансовите активи станаха политически и агитационен инструмент, който към този момент не дава достоверни сигнали за положението на икономиката и пазарите. Информацията от тях е това, което управляващите желаят да чуем, внушаването на лъжлива непоклатимост.
Текущото утежняване на конюнктурата на разрастващите се пазари е ключът към идната финансова криза, която може да стартира от началото на 2019 година Валутните разтърсвания от Аржентина, Южна Африка, Индонезия до Турция оставят своите метастази с следващ дефолт на огромни компании, предизвикващи резултата на доминото в цялата банкова система на Европа, отпуснала им големи ненадеждни заеми, и трансформират в буре с барут международната финансова система. Изпълнителният шеф на Международния Валутен Фонд Кристин Лагард към този момент предизвести: „ Нуждаем се от презареждане за нов стопански напредък. “
Глобалният дълг. Кошмар в размер на 240 трилиона $.
Централните банки сътвориха колосален балон, който всеки миг може да се спука. Ръководителите им излизат в ролята на спасители, стараят се да внушават честност към варварския метод, с който ръководят финансовата система. Всъщност това, което вършат е опустошаващото влияние посредством непрекъснатото отпечатване на пари, наричано лицемерно „ количествени облекчения “. Названието се трансформира в алхимическа формула, която трябваше да докара до бъдещо преуспяване. На времето бащата на конвейрното произвеждане Хенри Форд призна: „ За наш шанс жителите не схващат същността на банковата и валутна система. Защото когато я схванат, ще ни изправят на стената. “, написа Васил Сивов за 24may.bg
Господа банкерите са толкоз уверени във владеенето на обстановката, че при положение на крах заменят количествените облекчения с количествени ограничавания. И по този начин казанът на вещицата продължава да пръска своето зловоние. Световната икономика буксува даже при нулеви и негативни лихви. Зад всеки $, паунд или евро приръст на Брутният вътрешен продукт стоят по няколко $, евро, паунд и други валути отпуснати заеми. Последствията от възможни количествени ограничавания? Все едно отнемаш питието на продължителен пияч, който с цел да не почине от препиване, умира от махмурлук. Световната икономика продължава да се разрушава както при количествени облекчения, по този начин и при количествени ограничавания. Защото към печатането на пари от централните банки се прибавя раздуването на заемите от комерсиалните банки и други финансови институции. Те десетки пъти мултиплицират получените от тях депозити и личен капитал. И сложният път един път вечно да се научи този горчив урок е да се преживее спукването на чудовищния балон, в който се крият парични отговорности на стойност 250 трилиона $. И с цел да отсрочат спукването централните банки не престават да го надуват, пълнейки го с нови дългове наред с преоценените активи и подправени гаранции от банкери и политици за достоверност.
Дълговият гърмеж обгръща освен американската икономика, само че и всички страни със лични централни банки, печатащи пари. Кошмарното му раздуване от 1999 година до момента е в троен размер от 80 на над 240 трилиона $. Със спукването на балона акции, облигации и всевъзможни финансови активи могат да изгубят от 75 до 95% от сегашната стойност. Заплашва ни най-голямото финансово злополучие в историята на човечеството. Допълнителното отпечатване на пари под формата на количествени облекчения ще има нулев резултат – мимолетна хиперинфлация.
Участници сме във финансовата покруса на стомашно-чревната цивилизация като опитни мишки в световен паричен опит. Централните банки попаднаха в клопката, който сами си устроиха. Отприщените с количествените ограничавания потоци пари не доведоха до основаване на действително благосъстояние – увеличение на индустриални мощности и богатства, а до гигантско раздуване на финансовите активи, вследствие на което имущественото неравноправие доближи невиждани нива без исторически аналог. Греховете на централните банки включват трилиони долари от вложителите и раздадени на финансови спекуланти, пропаднали пенсионни фондове и очаквания за обезпечени старини, рекордни суми на дълга във всяко ъгълче на световната икономика и все по-непосилна прехрана на живота за всички отвън златния милиард.
Цените на финансовите активи станаха политически и агитационен инструмент, който към този момент не дава достоверни сигнали за положението на икономиката и пазарите. Информацията от тях е това, което управляващите желаят да чуем, внушаването на лъжлива непоклатимост.
Текущото утежняване на конюнктурата на разрастващите се пазари е ключът към идната финансова криза, която може да стартира от началото на 2019 година Валутните разтърсвания от Аржентина, Южна Африка, Индонезия до Турция оставят своите метастази с следващ дефолт на огромни компании, предизвикващи резултата на доминото в цялата банкова система на Европа, отпуснала им големи ненадеждни заеми, и трансформират в буре с барут международната финансова система. Изпълнителният шеф на Международния Валутен Фонд Кристин Лагард към този момент предизвести: „ Нуждаем се от презареждане за нов стопански напредък. “
Глобалният дълг. Кошмар в размер на 240 трилиона $.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ